А Бог на мира, Който чрез кръвта на единия вечен завет е въздигнал от мъртвите великия Пастир на овцете, нашия Господ Исус, дано ви усъвършенства във всяко добро нещо, за да вършите Неговата воля, като изработва във вас това, което е угодно пред Него, чрез Исус Христос, на Когото да бъде славата във вечни векове. Амин.

Още преди създаването на света, Бог е предвидил вие, аз и всички хора, от най-великия до най-малкия да бъдем винаги овце. Неговата цел от самото начало и за вечни времена е всички човешки същества да бъдат винаги овце, които се нуждаят от Овчар. Никога не е възнамерявал само за кратко време да бъдем овце и след това да станем по-малко нуждаещи се и по-малко зависими хора. Божието намерение е ние винаги да бъдем овце.

Тези, които са щастливи да бъдат овце, които чуват гласа на Великия Овчар да ги призовава, които Го следват като единствена своя надежда и вярват, че Неговата жертва е в тяхна полза, още от сега са и ще бъдат винаги нещо повече от овце. Те са деца на Бога (1 Йоан 3:1), наследници на вселената (Римляни 8:6; 1 Коринтяни 3:20-23), царуващи заедно с Царя на царете (Откровение 3:21), невястата на Христос (Йоан 3:29; Откровение 21:9), като слънцето в царството на Отца си (Матей 13:43).

Винаги овце

Винаги повече от овце. Обаче винаги овце, нуждаещи се от Овчар. Независимо колко е славна съдбата ни като деца на Бога, като бъдещи съдии, които един ден ще съдят ангели (1 Коринтяни 6:3), ние никога няма да надраснем нашата нужда от Овчар.

Когато някой се роди отново и стане последовател на Исус Христос, ето как апостол Петър описва завръщането му у дома: „Който Сам понесе в тялото Си нашите грехове на дървото, така че, като сме умрели за греховете, да живеем за правдата; с Чиято рана вие оздравяхте. Защото като овце блуждаехте, но сега се върнахте при Пастира и Епископа на душите ви.” (1 Петър 2:24,25) Ние сме блуждаели като овце, загубени в страната на неверието, но новорождението ни е пробудило и върнало при Овчаря на нашите души. Душата ни е създадена така, че да има нужда от Овчар. Спасението означава завръщане при Овчаря на нашата душа. Ето какво означава да бъдем християни: ние сме овце и имаме верен Овчар на душите си.

Винаги Нашият Велик Овчар

Един ден (може би скоро) Исус Христос ще дойде за втори път. Петър описва това в 1 Петър 5:4: „И когато се яви Пастиреначалникът, ще приемете за венец, който не увяхва, славата.” Когато Исус дойде, Той ще дойде като Овчар.

Безспорно, Той ще бъде повече от Овчар. Ще бъде Цар на царете (Откровение 17:14; 19:16); ще бъде войник (Откровение 19:11); ще бъде слуга (Лука 12:37); ще бъде младоженец (Матей 25:5); ще бъде приятел Йоан 15:13); ще бъде Бог над всички, благословен завинаги (Римляни 9:5). Но ще бъде винаги Овчар.

След второто Му идване, в бъдещия свят, времето ще тече неспирно хилядолетие след хилядолетие и, както пише в Откровение 7:16,17 Исус все още ще бъде Овчар. „Няма да огладнеят вече, нито да ожаднеят, нито ще ги удари слънцето, нито някой пек; защото Агнето, Което е сред престола, ще им бъде пастир и ще ги заведе при извори с жива вода; и Бог ще обърше всяка сълза от очите им.” Агнето в средата на трона ще бъде нашия Овчар. Така е определено да бъде. Ние винаги ще бъдем овце. Винаги ще се нуждаем от Овчар. Исус винаги ще бъде нашия Велик Овчар.

Четири основни въпроса

Знаейки това, имам четири основни въпроса: 1) Кой е Великия Овчар? 2) Как е възможно Той да е наш Овчар днес и завинаги? 3) Какво означава за нас да имаме такъв Овчар? 4) Защо Бог е решил ние винаги да имаме нужда от Овчар? Тези въпроси намират отговор в Евреи 13:20,21.

1. Кой е Великия Овчар?

Нашият велик Овчар е Господ Исус. Стих 20: „А Бога на мира, Който чрез кръвта на единия вечен завет е въздигнал от мъртвите великия Пастир на овцете…” Исус е нашия Овчар днес и завинаги. И Той е велик – велик Овчар.

За да стане ясно колко важно е това за Божиите цели, помислете, че Бог винаги е призовавал мъже (хора) да бъдат овчари на народа Му. В Стария Завет водачите на народа се наричаха овчари. В Новия Завет призованите мъже са наричат пастири и учители. Думата пастир означава овчар (Ефесяни 4:11). Този е начина да се подчертае Исус като нашия Велик Пастир – като видим колко не велики са хората пастири и колко ужасно се провалят.

Понякога се страхувам да отворя вестника за да не видя, че поредният пастор е нанесъл срам и лоша слава върху името на Исус. Тогава поглеждам в огледалото и разсъждавам върху собствените си недостатъци и върху това колко съм се отдалечил от Христовото пастируване и грижа за овцете. Някои от вас, които сте тук сега, са напълно разочаровани от християнските пастири. Те са злоупотребявали, подвеждали, обсебвали, развратничели, отричали вярата и вие не искате да имате нищо общо с тях и тяхното християнство.

Това, което искам да видите и за което може би не сте се замисляли е, че Бог знае за човешките пастири и е много ядосан заради това, което вършат. Той е планирал много отдавна съществуването на съвършен Пастир, който никога не се проваля, никога не мами, никога не подвежда, никога не развращава, никога не злоупотребява, никога не отрича вярата.

Чуйте обвинението на Бога към пастирите на Израел и какво Той обещава. Еремия 23:1,2: „Горко на пастирите, които погубват и разпръсват овцете на паството Ми! – казва Господ. Затова така говори Господ, Израилевият Бог, на пастирите, които пасат народа Ми: Вие разпръснахте овцете Ми и не ги посетихте…” Езекиил 34:4,5: „Не подкрепихте немощната, нито изцелихте болната, не превързахте ранената, не докарахте заблудилата се, нито потърсите изгубената; но с насилие и строгост властвахте над тях.”

И тогава дава тези обещания. Когато Михей пророкува, че Месията ще се роди във Витлеем (Михей 5:2-4), той добавя: „И Той ще стои и ще пасе стадото Си чрез силата Господня, чрез великото име на Господа, Своя Бог; И те ще живеят в сигурност, защото тогава Той ще бъде велик до краищата на земята.” (Виж Езекиил 34:23,24) Исая също се присъединява към хора на надеждата: „Той ще пасе стадото Си като овчар, ще събере агнетата с мищцата Си, ще ги носи в пазвата Си и ще води полека дойките.” (Исая 40:11).

Така че, когато Исус дойде, Той дойде за да изпълни тези обещания. Той каза: „Аз съм добрият пастир…и Аз давам живота Си за овцете. И други овце имам, които не са от тая кошара, и тях трябва да доведа; и ще чуят гласа Ми; и ще станат едно стадо с един пастир.” (Йоан 10:14-16)

Има един Пастир, който никога няма да ни изостави. Той даде живота си за нас. Ако Го приемем, смъртта Му ще бъде гаранция, че ще се грижи за нас винаги.

Кой е Великия Пастир? Това не съм аз или който и да е друг пастир – овчар. Това е Исус, единствено Исус. Твоята душа е създадена да бъде водена от Исус.

2. Как е възможно Той да е нашия пастир?

Как е възможно това? Той умря и ние сме недостойни грешници. Тогава, как е възможно да бъде нашия Пастир? Евреи 13:20: „А Бог на мира, Който чрез кръвта на единия вечен завет е въздигнал от мъртвите великия Пастир на овцете, нашия Господ Исус…”

Прочете това отново, бавно: „А Бог на мира, Който…е въздигнал от мъртвите (ето възкресението!) чрез кръвта на единия вечен завет (ето кръвта на вечния завет).” Вечният завет е новия завет, за който Исус споменава вечерта преди смъртта си когато казва по време на Господната вечеря: „…Тази чаша е новият завет в Моята кръв, която за вас се пролива.” (Лука 22:20) Новият завет както го описва Еремия ( Еремия 31:31-33) е Божието задължение да прости и да закриля народа Си. Това стана възможно, защото кръвта на Исус така съвършено осигурява вечния завет на прошка и преобразяване за Неговия народ, че Бог почете този подвиг като Го издигна от смъртта. (Римляни 4:25) Ето защо в стих 20 се казва, че Той го възкреси „чрез кръвта на вечния завет.”

И така, как днес Исус може да бъде нашия Пастир? Той живя преди 2000 години, умря и ние не сме достойни за Него. Отговор: Бог на мира го възкреси от смъртта. Днес Той е жив. Днес Той е Великия Пастир. Бог направи това защото Христос плати с кръвта си за вечен завет на прошка за всички, които Го приемат. Той е жив и събира недостойните си овце от всички народи по света. „И други овце имам, които не са от тази кошара, и тях трябва да доведа; и ще чуят гласа Ми; и ще станат едно стадо с един пастир.”(Йоан 10: 15,16)

Ако Го приемем, вярваме Му и Го следваме, значи имаме Велик Пастир.

3. Какво означава за нас да имаме Пастир?

Какво означава това за нас? Нашият текст споменава две неща. Евреи 13:20,21: „А Бог на мира, който възкреси от смъртта нашия Господ Исус, великият Пастир на овцете, чрез кръвта на вечния завет, (това е първото нещо, което означава за вас) да ни снабди с всичко добро за да вършим волята Му (това е второто) като изработва в нас това, което Му е угодно (ето така знаем, че това е работа на вашия Пастир) чрез Исус Христос.”

Бог на мира прави две неща за нас чрез нашия Пастир. Първо, Той ни снабдява с всичко добро за да можем да вършим Неговата воля. Това не означава, че имаме всичко, което ни е необходимо за да бъдем богати, известни, здрави и красиви. Това означава, че имаме всичко, от което се нуждаем за да вършим волята Му. Ако ви призовава да извършите нещо, Той ще ви даде всичко необходимо за това. Нашият Пастир не ни е обещал да ни направи богати в този свят. Обещал ни е да ни даде необходимото за да вършим волята Му.

Ето защо Исус каза: „Но първо търсете Божието царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави.” (Матей 6:33) Вие ще имате всичко за да изпълните волята Му за вашия живот. Това включва всичко, от което се нуждаете за да умрете достойно за Неговата слава. (Йоан 21:19)

Второ, в стих 21 се казва, че чрез нашия Велик Пастир, Бог „изработва във вас това, което е угодно пред Него…” Нашият Велик Пастир не ни дава само зелени пасища и тихи води, от които се нуждаем. Той ни дава и вътрешната сила, която ни е нужна. Така Той пази вярата ни от корабокрушение. Когато плати с кръвта си за вечния завет, ето обещанието, което последва за всичките Му овце: „…и ще сключа с тях вечен завет, че няма да се отвърна от тях и ще им правя добро; и ще вложа в сърцата им страх от Мене, за да не отстъпват от Мене.” (Еремия 32:40) Нашият Велик Пастир изработва в нас неща, които са му угодни. Той изработва в нас вяра и няма да ни остави да бъдем невярващи. Ето какво означава да имаме Велик Пастир. Тогава, какво означава да имаме Исус за наш Велик Пастир? Това означава Той да ни снабдява с всичко необходимо за да вършим волята Му и да изработва в нас вяра за да ни пази до края. Остава последния въпрос:

4. Защо Бог е решил винаги да бъдем овце и да имаме нужда от Пастир?

Отговорът е в последното изречение на стих 21: „…на Когото да бъде слава във вечни векове. Амин.” Това може да се отнася за Бог на мира или за нашия Велик Пастир, чрез който той се грижи за нас. И в двата случая положението е едно и също. Слава, хваление, почит, обожание, уважение, удивление; всичко това принадлежи на Бог и на нашия Велик Пастир, а не на нас. Славата на великото пастирско дело е тяхна, а не наша. Грижата е за нас; заплащането е от Него, защото Той полага грижите. Ние сме защитени; Негова е честта да бъде Пастир – защитник. Ние сме водени; Той приема уважението като пастир – водач. Ние имаме всичко необходимо; на Него сме поверени като на пастир - снабдител. Ние печелим радостта да бъдем обичани по такъв начин; Негова е славата.

Такъв е Неговият замисъл. На Него принадлежи славата на пастир, а на нас – радостта на овцете. Ние не искаме друго.

Слава на Великия Пастир

Исус Христос е жив днес. Ако Го приемем, Той ще бъде нашия Пастир – Велик Пастир. Аз ви обещавам, това ще бъде вашата велика радост – да Му дадете славата затова, че е вашия Велик Пастир. Амин.

Превод: Юлия Борисова, www.christian-books.hit.bg
Английският текст използван с разрешението на автора.
Според заръките на автора на проповедта ви молим да я разпространявате безплатно,
без да я променяте и да посочите източника.