Целта на това послание е да пробуди и увеличи вашата почит, радост и признателност за подарения ви живот - от неговото зачатие до вечността. Началото на човешкия живот е удивително нещо. Нищо друго не може да се сравни с него. Само хората се появяват на този свят ден след ден, създадени по Божия образ и живеят вечно – с Бога или в ада. В Библията или където и да е другаде няма неоспоримо доказателство, че животните имат душа когато започват живота си* и че живеят след смъртта си. Не съществува също така и свидетелство, че днес Бог продължава да създава ангели. В цялата вселена единственото същество, което Бог постоянно създава по Свой образ и което живее вечно, е човекът.

Божият образ след грехопадението и потопа

В началото, Битие 1:27 казва: „И Бог сътвори човека по Своя образ; по Божия образ го сътвори; мъжки и женски пол ги сътвори.” После Битие 5:3: „Адам живя сто и тридесет години и роди син по свой образ и наименува го Сит.” Това показва, че  образът и подобието на Бога преминава от поколение в поколение. Не само първата двойка беше създадена по Божия образ.

Битие 9:6. Бог предупреждава Ной: „Който пролее човешка кръв и неговата кръв от човек ще се пролее; защото по Своя образ създаде Бог човека.” Дори след тази огромна порочност, която беше наказана в потопа, Божият образ е запазен в човека. Повреден, изопачен, но удивително истински.

Божият образ днес

В Яков 3:9,10 е казано: „С него (езика) благославяме Господа и Отца и кълнем човеците, създадени по Божие подобие! От същите уста излизат благословения и проклятия! Братя мои, това не трябва да бъде така.” От първите мъж и жена до всеки техен наследник включително и днес, заедно с всеки зараждащ се човешки живот, се появява и Божият образ. Започва вечното съществуване! Ето защо казвам, че началото на човешкия живот е изумително нещо!

„Когато гледам Твоите небеса, делото на Твоите пръсти, луната и звездите, които Ти си отредил, казвам си: Що е човек, та да го помниш? Или човешки син, та да го посещаваш? А Ти си го направил само малко по-долен от ангелите и със слава и чест си го увенчал. Поставил си го господар над делата на ръцете Си; всичко си подчинил под нозете му.” (Псалм 8:3-6)

Моля се това послание да събуди и усили вашата почит, радост и признателност за подарения ви живот – от зачатието до вечността. Началото на човешкия живот е нещо чудно – единственият живот във вселената, който започва отново и е Божи образ и подобие. Това е единственият новозараждащ се живот, който продължава вечно. Колко изумително трябва да е благоговението, което изпитваме при започването на всеки нов живот!

Новият президент - уловен в капан и заслепен

Както ви е известно, новият президент, за когото се радвахме толкова много, не споделя тази почит към зараждащия се нов живот. Той е заслепен и заблуден от лъжлива култура. По случай 36-ата годишнина от делото „Роу срещу Уейд”** той каза: „Трябва да помним, че това решение не само пази здравето на жените, защитава свободата на възпроизвеждането, но и не отстъпва от основния закон: че правителството не трябва да нарушава и да навлиза в най-личните семейни неща.”

На което аз отговарям…

● Не, господин президент, Вие не опазвате женското здраве; Вие узаконявате унищожаването на половин милион мънички жени всяка година.

● Не, господин президент, Вие не защитавате репродуктивната свобода; Вие узаконявате унищожаването на свободата на милион безпомощни човешки същества всяка година.

● Не, господин президент, убийството на нашите деца никога няма да престане да бъде убийство, колко и пъти да го наречете частен семеен въпрос. Както и да го наричате, те са мъртви и ние сме ги убили. А вие, господин президент, ще продължите да поддържате законността на това убийство.

Някои от нас хлипаха от радост при встъпването в длъжност на първия президент афро-американец. Ние ще се молим за Вас. И дано Бог да направи така, че във Вашето сърце да се породи щастливо и удивително благоговение пред всеки зараждащ се човешки живот.

Чудо в утробата

Тази събота и неделя  в църква Витлеем сме посветили на светостта на живота. Сега обсъждаме чудото на човешкия живот в утробата и нравствения въпрос за това дали е правилно да го убием преди да се роди. До скоро не е имало никакво съмнение в умовете на християните, че това убийство е грях. Сред най-ранните източници извън Библията, свидетелстващи за християнското мислене, са Дидахите и посланието на Варнава, които забраняват аборта.

„Не убивай, не изневерявай в брака, не прелюбодействай (има се предвид предбрачен секс), не развращавай момчета, не кради, не се занимавай с чародейство и магьосничество, не убивай дете чрез аборт, нито след  раждането му.” (Дидахи 2:2; вж. също Послание на Варнава 19:5)

Защо ранната църква и следващите поколения християни са стигнали до това заключение – че е забранено да се отнема живота на неродените? Вече видяхме къде е коренът на това убеждение. При зараждането на човешки живот се е случило нещо изумително – той е бил създаден по Божи образ и подобие, за да живее вечно.

Бог дава, Бог взема

Друго основание църквата намира в това, което Библията казва: Бог има върховното право над раждането и смъртта. Когато децата на Йов бяха убити след като вятър разруши къщата им, той падна по лице, прослави Бога и каза: „…Господ даде, Господ взе; Да бъде благословено Господнето име” (Йов 1:21б). Бог даде – те бяха заченати и родени чрез Божие действие. Това е Негово право. Бог взе – това е Негово право. Не е наша привилегия. Така църквата винаги е избягвала да се намесва в правата на Бога. Той дава, Той взема. Той дарява раждането и смъртта, не ние.

Бог изгражда личността (Псалм 139:13)

Друго основание е било дълбокото убеждение, че това, което става в утробата, е единствено и свещено Божие дело на създаване и формиране. Псалм 139:13 отдава работата в утробата изключително на Божиите ръце: „Защото Ти си образувал вътрешностите ми, обвил си ме в утробата на майка ми.” Това е Божие дело, а не наше. Той го прави и Той го довършва. (виж също Йов 31:13-15).

Бърз поглед в утробата

Но основанието, на което днес искам да се спра, е това, че Библията ни дава да надникнем за кратко в утробата. Нека да погледнем в Лука 1. Елисавета и Мария имат деца в утробата си. И двете бременности са истинско чудо. При Елисавета това е така, защото вече е стара и винаги е била безплодна. Сега обаче е бременна с Йоан Кръстител. Бременността на Мария е чудо, защото тя е девствена. Обаче Святият Дух е дошъл при нея и тя е бременна с Исус, Божия Син, Който един ден ще умре заради греховете ни и след това ще възкръсне.

Стих 24: „А след тези дни жена му Елисавета зачена; и таеше се пет месеца…” Стихове 26, 27а: „А в шестия месец ангел Гавриил беше изпратен от Бога в галилейския град, наречен Назарет, при една девица…” Когато Мария зачева, Елисавета е бременна от 24 седмици.

Няма нищо невъзможно с Бога

В стихове 36,37 ангелът казва на Мария, за да я окуражи, че нейната невъзможна бременност наистина може да се осъществи. „И ето, твоята сродница Елисавета, и тя в старините си е заченала син; и това е шестият месец за нея, която е наричана неплодна. Защото за Бога няма невъзможно нещо.” Бъди смела, Мария, за Бога няма невъзможно нещо. Бъди свидетел на бременността на Елисавета. О, колко често ни се налага при такива обстоятелства – на бременност или безплодие – да си спомняме: „Защото с Бога няма невъзможно нещо.” Той дава, Той взема, Той снабдява изобилието и ни подкрепя при загуба.

 Когато ангелът си отива и Мария разбира какво се е случило с нея, тя отива право при Елисавета. Срещата на двете жени с най-важните и невъзможни бременности в света трябва да е била интересна. Вижте стихове 39-44:

„През тези дни Мария стана и отиде бързо към хълмистата страна, в един юдейски град, влезе в Захариевата къща и поздрави Елисавета. И щом чу Елисавета Марииния поздрав, младенецът заигра в утробата й; и Елисавета се изпълни със Святия Дух, и като извика със силен глас, рече: Благословена си ти между жените и благословен е плодът на твоята утроба! И от какво ми е тая чест да дойде при мене майката на моя Господ? Защото, ето, щом стигна гласът на твоя поздрав до ушите ми, младенецът заигра в утробата ми.”

Това разбира се, не е написано с мисъл за аборт. Не това е темата. Важното е как подобни стихове формират начина на мислене  на църквата относно неродените. Кои са предпоставките и изводите в този текст?

Отбележете две неща.

Думата бебе (младенец)

Първо, думата младенец в стихове 41 и 44: „И щом чу Елисавета Марииния поздрав, младенецът заигра в утробата й…”; „Защото, ето, щом стигна гласът на твоя поздрав до ушите ми, младенецът заигра радостно в утробата ми.” Това не е дума, която се отнася само за неродените.. Тя не означава „ембрион” или „зародиш”. Това е дума, отнасяща се за бебе  (от гръцки – брефос).Това е изключително важно и става кристално ясно от начина, по който е използвана думата в Лука 2:16. В Лука 1 тя се отнася за Йоан Кръстител, който е в утробата. В Лука 2 става въпрос за Исус в яслата: „И дойдоха бързо и намериха Мария и Йосиф, и Младенеца, лежащ в яслата.” Тук намираме съвсем същата дума (брефос).

В това християнската църква е видяла, че личността на Исус и Йоан извън утробата е била същата, както и вътре в нея. Исус беше Богочовекът в утробата на Мария. Когато Святият Дух (според написаното в Лука 1:35) е извършил зачеването на Мария, заченатото в нея не е нищо друго освен Божия Син. Бебето в нея беше същото, каквото и извън нея.

Днес науката по-скоро допринася за по-лесното възприемане с вяра на този факт. Ултразвуковата технология отваря изумителен прозорец към утробата. През него „се вижда”, че нероденото бебе на 8 седмици суче палеца си, подскача при убождане и откликва на звук. Всичките му органи са на лице, мозъкът работи, сърцето изпомпва, черният дроб произвежда кръвни клетки, бъбреците пречистват течности и има пръстови отпечатъци. И всъщност всички аборти се извършват на по-късен етап от бременността.

Отношението е като към личност

Второто нещо, което трябва да отбележим в Лука 1, е начинът, по който бебето в утробата на Елисавета отговаря на Мария, която е бременна с Божия Син. Стих 41: „И щом чу Елисавета Марииния поздрав, младенецът заигра в утробата й.” След това в стих 44 Елисавета обяснява как младенецът „заиграва” в утробата й: „Защото, ето, щом стигна гласът на твоя поздрав до ушите ми, младенецът заигра радостно в утробата ми.” Лука казва, че Елисавета извиква със силен глас тези думи, защото е била изпълнена със Святия Дух. Стихове 41,42: „И щом чу Елисавета Марииния глас, младенецът заигра в утробата й; и Елисавета се изпълни със Святия Дух, и като извика със силен глас, рече: Благословена си ти между жените, и благословен е плодът на твоята утроба.” С други думи, Святият Дух е подтикнал Елисавета да каже, че това, което е направило бебето в утробата й, е скок от радост.

За да усетим по-силно значението на това действие, помислете за това, което ангелът каза на Захария, съпруг на Елисавета преди жена му да зачене. Лука 1:14,15: „Той ще ти бъде за радост и веселие; и мнозина ще се зарадват за неговото рождение. Защото ще бъде велик пред Господа; вино и спиртно питие няма да пие; и ще се изпълни със Святия Дух още от майчината утроба.” Така че този скок не е просто от радост, а от радост, вдъхновена от Святия Дух.

Само личности могат да бъдат изпълнени със Духа

Какво следва от това? Няма свидетелство в Библията, че някога някое животно е било изпълвано със Святия Дух.Също така, никой не е казвал, че нечии ръка, крак, бъбрек или кожа са били изпълнени с Духа. Само личности са изпълвани с Духа.

Това, което Лука прави и то от името на Исус е, че се отнася към детето в утробата като към личност. Той използва и по-късно думата бебе (младенец) за Исус в яслата. Използва и думата радост, която изразява чувство, изпитвано от личностите. Изразът „изпълнен с Духа” се отнася за това, което Бог прави в личностите. Лука просто приема, че в утробата присъства човешка личност.

По тази причина ние също би трябвало да приемем това.

Да бъдем изумени от този подарък – децата

Началото на човешкия живот е нещо величествено. То е дело на Бога. Състои се в изграждането на човешка личност по Божи образ и подобие, която ще живее вечно. Нека тук, в църква Витлеем и извън нея  да почитаме с радост и благодарност този дар – човешкия живот – от зачеването до вечността. Да не спираме да му се удивяваме . Децата са дар от Бога.

Децата

Чуваш ли? Децата плачат.
Аз ги чувам всеки ден.
Плачат, въздишат, умират, излитат
на безопасно място, където да играят.

Далеч от опасностите,
далеч от кокаина и СПИН,
от похотта и от дебнещите непознати,
от войната и бомбардировките.

Далеч от недохранването,
от проклинащия глас на татко,
от студената амбиция на мама,
от Правото на избор, смъртоносната богиня.

Чуваш ли? Децата плачат.
Аз ги чувам всеки ден.
Плачат, въздишат, умират, излитат
на безопасно място, където да играят.

***

Виждаш ли децата как се срещат?
Виждам ги в небето –
срещат се, ядат и поздравяват
Исус, който носи отговор защо.

Защо майчиното мляко спряло да ги храни,
защо водата ги разболяла,
реколтата вече не растяла,
а коремчетата им се надули.

Защо не разбрали какво се е случило,
приятелите изчезнали,
някои страдали,
а други никога не видели светлината.

Виждаш ли децата как се срещат?
Виждам ги в небето –
срещат се, ядат и поздравяват
Исус, който носи отговор защо.

***

Чуваш ли? Децата пеят.
Пеят някъде високо –
пеят радостно, принасят
слава на Бога на любовта.

Слава за дара на живота,
слава за края на болката,
слава за дара да дават,
слава за вечната победа.

Слава от изоставените,
слава от изгубените и самотните,
слава, щом малките деца се събудят –
сираци на трона на Бащата.

Чуваш ли? Децата пеят.
Пеят някъде високо –
пеят радостно, принасят
слава на Бога на любовта.

***

Виждаш ли? Децата идват.
Виждам ги в облаците.
Идват, пеят, свирят
песни с радостните тълпи на рая.

Песни с много радостно пляскане,
песни, които правят сърцето да гори,
песни, на които краката ви потропват,
песни на щастлив хор.

Песни, толкова силни, че планините се разтрисат,
толкова чисти, че каньоните звънят
щом децата се събират
с милиони около Царя.

Виждаш ли? Децата идват.
Виждам ги в облаците.
Идват, пеят, свирят
песни с радостните тълпи на рая.

***

Виждаш ли? Децата чакат –
нямат търпение.
Чакат, чакат, чакат, чакат…
Кой от нас ще стане и ще отиде?

Ще полетим ли да се срещнем с тях?
Ще опитаме ли нещо ново?
Аз ще стана и ще ги посрещна;
ти ще дойдеш ли с мен?