Всеки, който вярва, че Исус е Помазаникът, е роден от Бога; и всеки, който люби Онзи, Който е родил, люби и Родения от Него. По това познаваме, че любим Божиите чада, когато любим Бога и изпълняваме Неговите заповеди; защото тази е Божията любов: да пазим Неговите заповеди; а заповедите Му не са тежки. Защото всичко, което е родено от Бога, побеждава света; и тази е победата, която е победила света, нашата вяра. И кой побеждава света, ако не този, който вярва, че Исус е Божият Син?

Една от целите ми днес е да ви покажа, че способността ни да обичаме хората се основава на това, че в Христос вече обичаме съвършено, въпреки че може да ни се случи да грешим. С други думи, искам сами да видите, че дори да не успявате да обичате както трябва, съвършенството на Христос застава пред Бога вместо вашия неуспех. Искам да видите, че вярата в Христос, а не любовта към другите е начина да се радваме на единството с Христос. Затова първо трябва да се появи вярата, която се различава от любовта и да бъде в корените на любовта. Иначе тя ще бъде унищожена.

Ако не достигнете до любовта по този начин, вината от вашия провал и отчаянието вероятно ще ви съкрушат. Ако това се случи, ще отворите живота си за неуморно законничество или неизбежна безнравственост.

Последователността на мисълта в 1 Йоан 5:3-4

Нека започнем от там, където бяхме последния път - последователността на размислите в 1 Йоан 5:3-4. Правим това за да видим как са свързани новорождението, вярата в Христос и любовта към хората. Необходимо е сами да видите това в Словото на Бога, а не толкова да чуете какво вярвам аз.

Първата нишка: да обичаме другите

В стих три се казва: „…защото тази е Божията любов: да пазим Неговите заповеди; а заповедите Му не са тежки.” Понякога хората отъждествяват спазването на закона с любовта към Бога. Често се позовават на Йоан 14:15: „Ако Ме обичате, ще пазите заповедите Ми.” Този стих обаче съвсем ясно отличава любовта към Христос от подчинението на заповедите Му. Ако Ме обичате – това е едно нещо – ще пазите заповедите ми – това е съвсем друго. Едното води към другото. Любовта и пазенето на заповедите не са тъждествени.

Не е грешно да кажем, че да обичаме Исус или да обичаме Бога включва да правим и това, което е заповядал. Но това не е всичко. Това казва и Йоан в 1 Йоан 5:3: „…а заповедите Му не са тежки.” Да обичаме Бога не означава само да вършим това, което ни заповядва; трябва и сърцето ни да не смята, че заповедите Му са тежки.

Щом заповедите не са тежки, тогава какви са? Те са желани и привлекателни. Това, което искаш с цялото си сърце да направиш, не е тежко. Чуйте псалмиста. Псалм 40:8: „…драго ми е Боже мой, да изпълнявам Твоята воля; да, законът Ти е дълбоко в сърцето ми.” Псалм 119:24: „Твоите изявления са наистина моя наслада и мои съветници.” Псалм 119:35: „Насочи ме в пътя на Твоите заповеди, защото в него се наслаждавам.” Псалм 119:92: „Ако Твоят закон не беше ми наслада, то аз тогава бих загинал в оскърблението си.” Да обичаш Бога означава да Му се възхищаваш, да Го цениш, да милееш за Него, да Го желаеш така истински, че Неговата воля да бъде наслаждение за теб, а не тежест.

Кои заповеди на Бога?

Преди да стигнем до нишката, която свързва стихове 3 и 4, нека бъдем сигурни кои точно заповеди на Бога има предвид апостол Йоан когато говори за тяхното спазване като израз на нашата любов към Него. Ще ни бъде лесно да разберем, ако последваме хода на мислите от 4:20 нататък. Йоан казва в 4:20: „Ако каже някой: Любя Бога, а мрази брат си, той е лъжец; защото, който не люби брат си, когото е видял, не може да люби Бога, Когото не е видял.” Видно е, че покорството, което Йоан има предвид и чрез което показваме любовта си към Бога, се състои в това да обичаме другите и особено другите вярващи. Той отстоява тази позиция в 1 Йоан 5:1 „…и всеки, който люби Онзи, Който е родил, люби и Родения от Него.” Ето отново: Знакът, че обичаме Бога е това, че обичаме другите, особено другите вярващи. Стих 2 обърнат обратно казва, че любовта ни към Бог е знак затова, че обичаме децата Му: „По това познаваме, че любим Божиите чада, когато любим Бога и изпълняваме Неговите заповеди.” Мисля, че тук смисълът е да бъдем предпазени от това да тълкуваме сантиментално любовта и да забравим за Бог и Неговите заповеди. Йоан казва: Не правете това. Вие не обичате никого, ако не обичате Бога. Може да си мислите, че обичате. Йоан обаче казва в стих 2: „По това познаваме, че любим Божиите чада, когато любим Бога…”

Заповедите са обобщени в заповедта да обичаш другите

Ако не обичате Бога, не можете да направите истинско добро на никого. Можете да нахраните, да облечете и да подслоните хората; да ги накарате да се чувстват удобно докато погиват. Но Бог не смята, че това е любовта. Тя храни, облича и подслонява; обаче включва и спазването на Неговата заповед да помага на другите да опознаят и обикнат Бог и Христос. Ако обаче не обичате Бога, не можете да обичате хората по начина, който има значение за вечността.

Ето отговорът на нашия въпрос: Когато Йоан казва: „…защото тази е Божията любов: да пазим Неговите заповеди; а заповедите Му не са тежки”, има предвид основно заповедите, обединени в това да обичаме другите, особено вярващите. Можем да предадем с други думи стих 3 така: „Да обичаш Бога, това е да обичаш другите, особено Неговите деца и този живот на жертвена Христоподобна любов не е тежък. Това е нещото, което най-много желаем да вършим като израз на любовта ни към нашия Баща.”

Втората нишка: новорождението

Втората нишка в проследяването на мисълта от стихове 3 и 4 се намира в 4а: „Защото всичко, родено от Бога побеждава света…” Забележете думата „защото” в началото. Йоан казва: “Ще ви обясня защо да обичаме Бога като спазваме заповедите Му, по-точно като обичаме другите, не е тежко. Не е тежко, „защото всичко, което е родено от Бога, побеждава света”.

Ние сме способни да обичаме Бога и другите защото чрез новорождението сме победили света. „Всеки роден от Бога е победил света.” Това трябва да означава, че съществуват сили, които работят за да ни накарат да не се обичаме и да не обичаме Бога. В новорождението обаче тези сили са победени.

Проблемът: силите от света

Какви са тези сили? Нека се върнем към 1 Йоан 2:15-17 за да получим най-ясния отговор в това послание.

Не любете света, нито каквото е на света. Ако люби някой света, любовта на Отца не е в него. Защото нищо, което е в света – страстта на плътта, пожеланието на очите и тщеславието на живота, не е от Отца, но е от света; и светът преминава и всичко, към което той има похот; а който върши Божията воля, пребъдва до века.

Ето силите в света, които трябва да бъдат победени (стих 16): „желанията на плътта, желанията на очите и гордостта от притежанията.” Те могат да бъдат обобщени като желания за това, което нямаме и гордостта от това, което имаме. Когато не притежаваме това, което искаме, светът ни покварява с алчност и скъперничество. Когато имаме това, което искаме, светът ни развращава с гордост.

Ето какво не ни разрешава да обичаме Бога и да се обичаме един друг. Ние обичаме да притежаваме неща. Когато ги нямаме, ние жадуваме за тях. Когато ги имаме, обичаме да говорим за тях без да спираме. А къде е Бог във всичко това? В най-добрия случай, Той е там в ролята на космически Дядо Мраз. Дори понякога може и да му благодарим за всички тези неща. Но това е признателност, която показва, че дарът е наш бог, а не този, който го дава.

Отговорът: новорождението

Основната причина поради която не обичаме Бога и намираме за тежко да обичаме хората, е че копнеем за нещата от света. Те могат да бъдат добри неща. Могат да бъдат лоши. Могат да бъдат материални неща. Каквито и да са, те не са Бог. Когато започнем да ги желаем повече отколкото копнеем за Бога, те стават идоли и заместват любовта към Бога и към хората. Това е всеобщ проблем в света. Какво е решението му?

Йоан отговаря в 1 Йоан 5:3-4. Той казва в стих 4, че причината да обичаш Бог и хората и това да не е тежко бреме (стих 3) е в това, че сме били родени отново и новорождението е победило света: „Всеки роден от Бога е победил света.” Сега вече можем да разберем какво означава това: новорождението отрязва корена на копнежа по света. Да победиш света означава, че желанията на плътта, желанията на очите и гордостта от притежанията повече не те владеят. Тяхната сила е разбита.

Третата нишка: вяра в Христос

Как се случва това? Отговорът се намира в стих 4: „И тази е победата, която побеждава света – нашата вяра.” Причината, поради която новорождението побеждава желанията на плътта, желанията на очите и гордостта от притежанията, е, че то ражда вяра.

Най-неотложната и съдбоносна работа на Бог при новорождението е, че новият човек, когото Той създава, вижда изключителната ценност на Исус, Който превъзхожда всичко останало. Резултат от това е приемането на Исус в истинската Му същност – като съкровище. Това е вяра: да приемеш Исус заради това, което е защото очите ти са били отворени да виждат Неговата истина, красота и достойнство.

Вярата вижда, че Исус е по-добър

Ето защо вярата побеждава света. Той ни държи вързани със силата на желанията си. Сега обаче очите ни са отворени от новорождението за да видим превъзходната привлекателност на Исус. Исус е по-добър от желанията на плътта, на очите и от богатствата, които ни задушават с похот и гордост (Марк 4:19). Сега сме в състояние да отговорим на първоначалния въпрос за връзката между новорождението, вярата в Христос и любовта към хората.Това, което ще кажем, е много важно.

Новорождението е причина за вярата

Можем да кажем първо, че вярата е резултат от новорождението Това става ясно от 1 Йоан 5:1: „Всеки, който вярва (който има вяра), че Исус е Христос е роден от Бога.” Да бъдеш роден от Бога има като резултат вяра. Нашата вяра е пряко доказателство за раждането ни от Бога.

Обичта към хората е плод на вярата

Второ, можем да кажем, че да обичаме хората е резултат от вярата ни. Това Йоан обосновава в стих 4: Победата, която побеждава света – нашата вяра – побеждава това, което ни пречи да обичаме хората.

Редът: новорождение, вяра, любов

По ред на възникването им, ние имаме: 1) новорождение; 2) вяра в Исус; 3) вършенето на Божиите заповеди без усещането за тежест, а именно, да обичаме другите. Бог предизвиква новорождението. Новорождението е създаване на нов живот, който вижда Исус такъв, какъвто е и Го приема; това отрязва корените на ненаситните, страстни желания на света и ни дава свобода да обичаме.

Защо този ред е толкова важен?

Защото ще ни пази от това да бъркаме нашата спасителна вяра с любовта ни към хората. Днес има хора, които смесват вярата в Христос и любовта към другите. Те казват, че вярата всъщност означава вярност и вярността включва любов към хората, затова няма начин да ги различим.

Вяра и любов: Неразделни и различими

Мисля, че това е ужасна грешка. Ще се опитам да обясня защо. Вярата в Христос и любовта към хората са неразделни. Но те не са неразличими. Те са толкова неотделими, че Йоан може да обедини всички Божи заповеди в тези две: вяра и любов. 1 Йоан 3:23: „Това е заповедта Му (единствено число), че ние вярваме в името на Сина Му Исус Христос и се обичаме един друг, точно както Той ни заповяда.” Това са накратко всичките изпитания на живота в това послание: вярвайте в Исус и се обичайте.

Причинно-следствената връзка е решаваща. Причината за това е: ще дойде ден когато няма да обичаме така както сме длъжни. Какво ще направим когато сърцето ни обвини, тъй като знаем, че любовта е знак за новорождение? Как ще се борим за да имаме увереност в такива времена?

Исус никога не се е провалял в любовта си към хората

Съществува един решителен начин да се борите за надеждата си в такива моменти. Това зависи от ясното различаване на вярата и любовта към хората: обърнете се към 1 Йоан 2:1 и прочетете: „Дечица мои, пиша ви това за да не съгрешавате. Но ако някой от вас извърши грях (това означава да не успееш да обичаш другите както си длъжен), имате Защитник пред Отец, Исус Христос праведният.” Йоан приема, че дори да се провалите, дори когато извършите грях, когато не обичате както трябва, имате Защитник пред Бога. И Той е наречен „праведния.” Така е , Той е съвършен. (Римляни 8:33, 34)

Дори да сте извършили грях, Той никога не греши. Дори да сте се провалили в любовта, Той не се проваля. Той стои пред Бога и ви защитава; защитава не някой друг, а вас. Защото е съвършено ясно, че сте се провалили. „Но ако някой съгреши, имаме Защитник…праведния.”

Ударението пада върху Неговата праведност, Неговата безгрешност; съвършеното Му дело, в което ние сме се провалили. Причината, поради която това важи за нас, е вярата, с която сме Го приели. Когато вярваме в Него, Той е всичко от което се нуждаем пред Бога. Той е нашата праведност, нашето съвършенство и нашата съвършена любов. На това се основава нашата надежда пред един свят Бог.

Да вярваме в Исус: коренът на любовта към хората

Ето защо е толкова съдбовно да видим, че вярата в Исус е нещо различно от любовта ни към хората и вярата е в корените на любовта. Да вярваме в Исус означава да сме Го признали и приели. Да обичаме другите означава да отидем при тях. Виждаме колко сме несъвършени когато отиваме при тях, защото вече сме приели Исус като наше съвършенство. Да приемем Исус означава Той да се превърне в основата на нашето спасение. На Него се основава нашата надежда. В крайна сметка, само Неговите праведност, съвършенство и любов струват нещо пред Отец. Вярата в Исус, а не любовта към хората, приема Исус като моя заместваща праведност, съвършенство и любов.

Ето защо аз мога да се надявам когато се препъвам. Моето стоене пред Бога е праведността на Защитника ми. Моят съвършен Защитник казва: „Отче, заради мен погледни благосклонно на несъвършения си слуга Джон. Заради Моята съвършена любов погледни благосклонно към него, въпреки несъвършената му любов. Ти знаеш всичко, Боже. (1 Йоан 3:20) Знаеш, че в сърцето си той се осланя на мен и ми вярва. Затова Аз съм негов и моята съвършена любов е негова.”

Исус, нашият съвършен Защитник

Ето така Бог ме вижда в Христос. Аз не се отчайвам когато се проваля. Не се парализирам от безнадеждност. Изповядвам своя неуспех в любовта (1 Йоан 1:9). Прегръщам прошката, за която е платил. Заемам мястото си в премахващата гнева жертва, която е направил (1 Йоан 2:2). Уверявам се в сърцето си, че Бог ме вижда посредством моя праведен Защитник.

Свършвам там, откъдето започнах. Исках сами да се уверите, че способността ви да обичаме хората се основава на това, че в Христос вече обичате съвършено, въпреки че може да ви се случи да грешите. Той е съвършенството, което ни е необходимо пред Бога. Ние не го получаваме обичайки другите, а като Му вярваме. Тази сигурност е ключа към това да обичаме другите. Ако изгубим този ключ, ще изгубим всичко, включително и силата да обичаме другите.

Превод: Юлия Борисова, www.christian-books.hit.bg
Английският текст използван с разрешението на автора.
Според заръките на автора на проповедта ви молим да я разпространявате безплатно,
без да я променяте и да посочите източника.