Преди повече от 40 години, когато бях в колежа, споровете за това дали Исус действително е възкръснал телесно бяха по-чести и по-горещи. Между вярващи и невярващи в Америка съществуваше широко разпространено единодушие, че наистина е важно да избереш дали да вярваш в това твърдение. Хората категорично заявяваха дали вярват във възкресението или не. Ако вярваха, вярваха и във всичко друго, което пише в Библията и наричаха себе си християни. Ако не вярваха, това беше съвсем умишлен избор да не са християни.

Днес въпросът, който разискваме – Наистина ли Исус е възкръснал телесно? - вече не е толкова важен и няма такава сила, защото хората считат, че той няма значение за тях. Различните хора вярват в различни неща. Някои казват: Това може да се е случило, а може и да не се е случило. Ако вярваш, че се случило и това ти помага да продължиш живота си, добре; за мен обаче това няма значение. Може да се наричам, може и да не се наричам християнин; ако възкресението ми изглежда полезно за мен, мога да вярвам; ако не, не мисля, че някой би трябвало да ми казва, че съм длъжен да вярвам.

Два вида неверие

Зад двата различни вида неверие – от преди 40 години и от днес – стоят редица предположения. Например, в колежанските ми години най-често срещаното предположение беше, че съществуват неизменни естествени закони, които правят света разбираем и научно управляем. Тези закони изключваха възможността някой да е възкръснал от мъртвите, за да живее вечно. Това предположение преобладаваше, въпреки настъпването на екзистенциализма.

Днес обаче то не е толкова широко разпространено. Не приемаме, че съществуващите извън нас закони забраняват възкресението на Исус. Мислим, че в нас има личен закон, който казва: Не е необходимо да приспособявам живота си към нещо, което не смятам за полезно. Можете да заявите това и по друг начин: За мен е истина това, което считам за приемливо и полезно.

Кое наистина има значение

С това предположение и закона вътре в мен, няма значение дали Исус е възкръснал от мъртвите, защото за мен е важно следното: Грижа ли ме е за това? Намирам ли го за полезно? Чувствам ли, че на мен като човешко същество ще ми помогне да живея в благоденствие? Ако ми се струва, че не е така, аз ще гледам на възкресението както гледам на НЛО или на възможността за съществуване на живот в далечна галактика – просто няма да се безпокоя за това. Ако на тебе то ти помага, добре; но не го налагай на мене.

Някои от вас не осъзнават, че мислят по този начин. Просто са го попили от културата след като това мислене е било вплетено в повечето телевизионни програми и зрелища, реклами, филми и съвременни учебни планове.

Това, което се опитвам да постигна, е да ви помогна да осъзнаете как точно решавате на кое да вярвате и на кое – не. Надеждата ми е, че когато представя пред вас възкресението на Исус няма толкова лесно да бъдете завладени от предположенията, модерни отпреди 40 години или от днешните, пост-модерни. Целта ми е с Божията помощ дори да можете да разберете наистина кое всъщност има значение за вас, а не само това, което природата и собственото ви сърце ви казват.

Павел на хълма на Марс

След малко ще се върнем към Йоан 20, но сега искам да започна с проповедта на апостол Павел, изнесена пред любителите на философията в атинския ареопаг приблизително 20 години след смъртта на Исус. Тя завършва така:

„Бог обаче, без да държи бележка за времената на невежеството, сега заповядва на всичките човеци навсякъде да се покаят, тъй като е назначил ден, когато ще съди вселената справедливо чрез човека, Когото е определил; за което и е дал уверение на всички, като Го е възкресил от мъртвите“ (Деяния 17:30,31).

На това място от проповедта слушателите му го прекъсват и му се подиграват заради твърдението, че Исус е възкръснал от мъртвите. Това само по себе си е знаменателно, защото означава, че удивителното разпространение на Християнството в ранните години не се е случило в един лековерен свят, който е мислел, че възкресенията са нещо нормално.

Това ще има значение за вас

Забележете какво казва Павел: Бог призовава целия свят към покаяние, защото всички съгрешиха срещу Него – това означава, че не сме Го ценили повече от всичко. Всички ние сме идолопоклонници. Покаянието е неотложно, защото Бог ще съди света в съвършена праведност; и ще направи това чрез един човек – Исус Христос. Един ден Той ще бъде съдия на всеки човек. Всеки ще застане пред Исус, живия Бог-човек. В този съд няма да важи нито едно наше извинение. Всички ще бъдем виновни докато не повярваме, че Исус е нашият Спасител, Авторитет и Съкровище.

Тези думи на апостол Павел се противопоставят с пълна сила, с много любов на съвременното твърдение, че дори Исус да е възкръснал, това няма значение за мен, защото нямам полза от него. Павел казва: Това ще има значение за вас, независимо дали го смятате за полезно. Божият съд над света чрез Исус Христос не е като възможното съществуване на живот в друга галактика, а като смъртта – той идва. Затова да казваш, че това не те засяга, е като да си затваряш очите и да говориш, че светлината не съществува, защото под клепачите ти е тъмно. Последното, което Павел казва в проповедта си в Атина е: „...за което и е дал доказателство на всички като Го е възкресил от мъртвите.“  На всички! С други думи, възкресението на Исус е предназначено от Бог да бъде всеобщо съдебно разпореждане или уверение, че покаянието е необходимо.

Възкресение научено чрез свидетели

Как би могло да стане това, ако са минали 20 години или 20 века? Отговорът е, че Бог винаги е имал намерение да знаем и да вярваме във възкресението чрез свидетелства от хора. Това не изключва работата на Неговия Дух, Който отваря очите ни. То обаче винаги става чрез свидетели. Не са съществували звукозаписни устройства, видео камери, фотоапарати. Когато това се е случило, Бог се е погрижил да има свидетели. Погрижил се е Исус да се появи пред свидетели на достатъчно места, за да бъдат напълно убедени, че е истински, да могат да кажат на другите и след това да го напишат, за да го четем и ние.

Когато Павел казва: „...тъй като е назначил ден, когато ще съди вселената справедливо чрез човека, Когото е определил; за което и е дал уверение на всички, като Го е възкресил от мъртвите,“ има предвид, че свидетелството на онези, които са Го видели, ще се разпространи в целия свят и ще стане действително основание за вяра, сериозно уверение, че това наистина се е случило.

Начинът, по който Бог е определил да го научим

Ето начина, по който друг очевидец е представил възкресението. Апостол Петър казва в проповед, произнесена 8-10 години след смъртта на Исус:

„Него Бог възкреси в третия ден и даде Му да се яви, не на всички люде, а на нас, предизбраните от Бога свидетели, които ядохме и пихме с Него, след като възкръсна от мъртвите“ (Деяния 10:40,41).

С други думи, Божият замисъл е бил дори и в деня на възкресението, възкръсналият Исус да не бъде видян от всички; както и днес, независимо колко бихме желали. Неговото намерение е било Той да Се появява многократно с много доказателства (Деяния 1:3) на определена група хора, чиято работа ще бъде да разнасят свидетелството за възкресението, говорейки и пишейки за него. По този начин всеки, който го чуе или прочете, да бъде способен да разбере Божието уверение, че Той се грижи за света чрез възкресението на Сина Си. Точно по този начин Бог би искал да разберем за това.

Това намираме в Йоан 20 - разказ на очевидеца Йоан за появата на Исус след възкресението. Същото е описано и в Матей 28 – описанието на очевидеца Матей. Лука (Лука 24) не е бил свидетел на случилото се, но е живял и пътувал с Павел, който е бил очевидец и е разказвал на много други хора (Лука 1:2). В Марк 16 чуваме ехото от свидетелството на очевидеца Петър, както и това на Марк като младеж, живял в Ерусалим по това време. Има и други писания в Новия Завет.

Очевидецът Йоан

Точно преди и точно след Йоан 20 намираме едно твърдение. Нека погледнем в Йоан 19:35. По средата на описанието на разпъването на Христос, той прекъсва и пише: „И този, който видя, свидетелства за това, и неговото свидетелство е вярно; и той знае, че говори истината, за да повярвате и вие.“ Точно това има предвид и Павел: Светът може да узнае какво се е случило в тези последни часове, защото е имало очевидци, които са свидетелствали; и има начини тези свидетелства да бъдат проверени.

Да погледнем и в Йоан 21:24: „Този е ученикът, който свидетелства за тези неща; и знаем, че неговото свидетелство е истинно.“ Смисълът на този стих е, че историята е разказана от очевидец. Тава не е мълва. Разказът му може да бъде сверен с други свидетелства от Новия Завет.

Нека да позволим на Йоан да ни свидетелства. Вие сами ще прецените (Лука 12:57)  дали това е истина.

Вдигнали са Господ (стихове 1,2)

Йоан 20:1,2: „В първия ден на седмицата Мария Магдалина дойде на гроба сутринта, докато беше още тъмно и видя, че камъкът е вдигнат от гроба. Затова се затича и дойде при Симон Петър и при другия ученик, когото обичаше Исус, и им каза: Вдигнали са Господа от гроба и не знаем къде са Го положили.“

Мария не вярва, че възкресението се е случило. Тя приема, че тялото е било преместено. Това е доказателство колко беше трудно учениците, включително и жените да повярват веднага, че Исус е възкръснал. Те не бяха лековерни хора, които лесно се вълнуват.

Петър и Йоан при гроба (стихове 3-11)

Петър и другият ученик (вероятно Йоан, който пише тази книга) отидоха тичешком до гроба. Йоан изпревари Петър и надникна вътре. Стих 5 казва: „И като надникна, видя плащениците сложени, но не влезе вътре.“ Защото тялото на Исус е било увито в плащеници при погребението (Йоан 19:40).

Петър дотичва и направо влиза в гроба. Стихове 6,7: „След него дойде Симон Петър и влезе в гроба; видя плащениците сложени, а кърпата, която беше на главата Му, не сложена с плащениците, а свита на отделно място.“ Какво иска Йоан да научим за възкресението от тези стихове? Най-малко две неща.

1. Възкръснал не само духовно, но и телесно

Първо, Исус възкръсва не само духовно, но и телесно. Някои говорят за възкресението като за символ на временното духовно влияние на Исус, или на духовния Му живот в света, или на завръщането на душата Му при Бога. Не това е позицията на Йоан. Тялото на Исус не беше там. Той беше възкръснал тялом. Един от най-поразителните и неоспорими исторически факти е, че враговете на Исус и християнството в Ерусалим през първите дни, седмици и месеци не можаха да покажат къде е тялото Му. Това би сложило край на всичко. Нямаше мъртво тяло, защото Исус беше възкръснал телесно.

2. Също като тялото, което беше умряло, но не съвсем

Второ, възкръсналото тяло не беше съвсем същото като това, което беше умряло; и все пак беше подобно на него. Имаше приемственост и прекъсване. Това е важно, защото в случая възкресението на Исус в Новия Завет е представено като първи плод от жетвата на възкресението на всички християни. Както и Павел го представя: „Но всеки на свой ред: Христос – първият плод, после, при пришествието на Христос, тези, които са Негови“ (1 Коринтяни 15:23).

Споменаването на ленените дрехи, които бяха в гроба и дори на кърпата, която е била на главата Му, е може би за да се покаже колко се различава възкресението на Лазар от това на Исус. Спомнете си как в глава 11 Исус възкреси Лазар, който беше мъртъв от 4 дни. В Йоан 11:44 се казва: „Умрелият излезе, с ръце и нозе повити в саван и лицето му забрадено с кърпа. Исус им каза: Разповийте го и оставете го да си иде.“

Различно от това на Лазар

Хората трябваше да помогнат на Лазар да се освободи от ивиците ленен плат и от покривалото на лицето му. Това е, защото неговото тяло е смъртно; той ще умре отново. След възкресението тялото на Исус вече не е тленно; Той няма да умре повече. „...знаейки, че Христос, като беше възкресен от мъртвите, не умира вече; смъртта няма вече власт над Него“ (Римляни 6:9). Тялото на Исус е различно. Той просто минава през тези дрехи както минава през вратата в Йоан 20:19 и 26. „И след осем дни учениците Му пак бяха вътре, и Тома с тях. А Исус дойде, когато беше заключена вратата, застана посред тях и рече: Мир вам!“ (Йоан 20:26). След като влезе в стаята така, както човек с обикновено тяло не би могъл, Той каза на съмняващия се Тома: „Дай си пръста тука и виж ръцете Ми, и дай ръката си и сложи я в ребрата Ми; и не бъди невярващ, а вярващ“ (Йоан 20:27). Това беше материално тяло, което можеш да пипнеш и разпознаеш. Лука разказва, че Исус е ял риба след възкресението Си (Лука 24:43).

Защо това има значение

Ако мислите, че това няма значение за вас, които сте в Христос, спомнете си, че който вярва в Него, който Му принадлежи и получава прошка и утеха от Него, ще бъде възкресен с Него. Павел казва във Филипяни 3:21б: „...ще преобрази нашето унизено тяло, за да стане съобразно с Неговото славно тяло.“ Това не е НЛО или живот от друга галактика, несвързан с нас и ще се случи когато Бог съди света чрез човека Исус Христос.

Ако Му принадлежите чрез вяра в Него, ще получите тяло като Неговото, което ще бъде подходящо да Го вижда, да Му се наслаждава и да влезе най-после в новото небе и новата земя. Там ще живеете във вечността, възхищавайки се на Бога заради всичко, което е направил. Този свят, който обичаме толкова много, сравнен с новия, ще бъде като свещ пред слънцето.

Вие виждате ли?

Въпросът е: Виждате ли? В стих 8 е казано: „Тогава влезе другият ученик, който пръв стигна на гроба; и видя, и повярва.“ Какво видя той? Какво повярва? Исус не беше там; имаше само дрехи, оставени от Него.

Сравнете това с Мария от стих 18: „Аз видях Господа“ (Йоан 20:18б). Тя срещна Исус в градината и говори с Него. Ние сме се по-скоро като Йоан в гроба – там има доказателство, независимо дали го виждаме или не. Въпросът е: Вие виждате ли?

Очевидецът е станал прозорец

Позволете ми да завърша със сравнение. Звънецът на вратата ви звъни следобед и ваш приятел иска да говори с вас. Той влиза и казва: „Имам наистина лоши новини. Брат ти Джим почина.“

Вие, клатейки глава, отговаряте: „Не вярвам, видях го тази сутрин. Чувстваше се добре. Не вярвам, не може да бъде.“

Приятелят ви казва: „Отидохме на мач заедно и точно когато си тръгвахме една кола, станала неуправляема, блъсна Джим. Коленичих до него и изчаках бърза помощ. Аз видях, той си отиде.“

Вие тихо казвате: „Да, виждам.“

Какво означава: „Да, виждам?“ Това, което ви е казал вашият приятел се е превърнало за вас в прозорец. Действителността през прозореца е съвсем ясна. Вие не сте били там, не сте видели (по начина, по който е видяла Мария), обаче от сърце съвсем правилно казвате: „Да, виждам.“

Аз видях Господ

Бог ви е довел тук заради това свидетелство, заради Писанията, заради тази история с възкресението на Исус и това свидетелство. Моля се вие в този момент или много скоро, с помощта на Божията милост, да кажете: „Аз виждам.“

Сега да сравним случката, която ви разказах, със случилото се с Исус. Исус е жив. Представете си, че плачете, а друг свидетел нахълтва и казва: „Джим е жив! Говорих с него!“ Така каза и Мария: „Видях Господа.“

By John Piper. © 2009 Desiring God. Website: desiringGod.org
Превод: Юлия Борисова, www.christian-books.hit.bg
Английският текст е използван с разрешението на автора.
Според заръките на автора на проповедта ви молим да я разпространявате безплатно, без да я променяте и да посочите източника.