Исая 58:1-12

Извикай силно, не се щади; издигни гласа си като тръба и изяви на народа Ми беззаконието му и на Якововия дом – греховете му. При това те ме търсят всеки ден и желаят да узнаят пътищата Ми, сякаш са народ, който постъпва праведно и не е изоставил заповедите на своя Бог. Те искат от Мене справедливи присъди; те желаят да се приближат към Бога. Защо постихме – казват те, – а Ти не виждаш? Защо смирихме душата си, а Ти не забелязваш? Ето, в деня на постите вие се предавате на своите удоволствия и изисквате да се вършат всичките ви работи. Ето, вие постите за препирни и кавги, и за да се биете нечестиво с пестници; не можете да постите така и да се чуе горе гласът ви. Такъв ли е постът, който Аз съм избрал – ден, в който човек трябва да смирява душата си? Нима означава да навежда човек глава като тръстика и да си постила вретище и пепел? Това ли ще наречеш пост и ден угоден на господа? Не е ли това постът, който Аз съм избрал: да развързваш несправедливи окови, да разхлабваш връзките на ярема, да пускаш на свобода угнетените и да счупваш всеки хомот? Не е ли да разделяш хляба си с гладния и да въвеждаш в дома си сиромаси без покрив? Когато видиш голия, да го облечеш и да не се криеш от своите еднокръвни? Тогава твоята светлина ще изгрее като зората и здравето ти скоро ще разцъфне; праведността ти ще върви пред тебе и славата Господня ще ти бъде задна стража.Тогава ще зовеш – и Господ ще отговаря; ще извикаш за помощ – и Той ще рече: Ето Ме! Ако махнеш от себе си хомота на гнета, соченето с пръст и нечестивите думи, ако отдаваш душата си на гладния и насищаш наскърбената душа, тогава светлината ти ще изгрява в тъмнината и мракът ти ще бъде като пладне. Господ ще те води всякога, ще насища душата ти в бездъждие и ще дава сила на костите ти; и ти ще бъдеш като добре напоявана градина, и като извор, чиито води не пресекват. И родените от тебе ще съградят отново отдавна запустелите места; ще възстановиш основите но много поколения; и ще те нарекат Поправител на развалините, Възобновител на места за население.

Увод и поглед назад

Това, което разбрахме миналата седмица от стихове 1-5, е че отношението ни към хората в понеделник е тест за истинността на поста ни в неделя. В стих 3 израилтяните викаха към Бога: „Защо постихме, а Ти не видя?” В края на стиха Бог отговаря: „Ето, в деня на постите вие се предавате на своите удоволствия и изисквате да се вършат всичките ви работи.” Бог пита в 5 стих: „Такъв ли е постът, който Аз съм избрал?” Което означава, че такъв пост е неприемлив. Бог дори се подиграва на такъв пост, когато казва в стих 5: „Нима означава да навежда човек глава като тръстика?” Жестовете на тази религия, чрез която човек сам си причинява болка, не са по-духовни от поклона на тръстика в тресавище.

Защо този пост е неприемлив за Бога? Какво неправилно има в него? Това, че грехът остава недокоснат в живота им. Единственият истински пост е този, който включва духовна атака срещу собствения ни грях. За каквото и друго да постим, трябва да постим за нашата святост. Не можем да постим истински за нищо, докато живеем в грях, за който знаем. Истинската молитва включва нападение срещу нашите грехове. Истинското поклонение винаги изисква атака против собствените ни грехове.

Това, на което този текст набляга, е че действията ни в понеделник са изпитание за това дали наистина се стремим да атакуваме греха в живота си и следователно, дали постенето, молитвата и поклонението ни в неделя са достоверни. Ако сме искрени в неделя при нашето противопоставяне срещу греховете, ще можем в понеделник на дело да се борим с тях. Може би не винаги ще успяваме напълно както бихме искали, но наистина ще се борим с греховете си в понеделник, ако постът ни в неделя е бил истински.

Ако в живота ни има грехове, с които не сме се справили, а постим за нещо друго, за някакво благословение или изцеление, Бог ще дойде и ще ви каже: „Постът, който Съм избрал, е за разрешаването на въпроса с еди-кой си твой грях.” Начинът, по който прави това, е забележителен. В стих 5 се казва, че те са постили и „са се смирили.” Думата „смирили” означава също, че са „печални”, „измъчени”. Те са се самоизмъчили чрез гладуването. Бог обаче казва, че не това е постът, който е избрал. В стих 10 Той използва същите думи – гладни и измъчени – и казва, че има и други такива хора, за които е загрижен, а именно тези, които не са избрали сами да гладуват и да се измъчват, а са гладни и измъчени, защото религиозните хора ги потискат, вместо да ги нахранят. Стих 10: „Ако отдаваш душата си на гладния и насищаш наскърбената душа…” (вместо да ги потискаш).

С други думи, вашето постене и самоизмъчване в неделя не е истинска атака срещу собствения ви грях на несправедливост и закоравяване на сърцето. Защото ако беше, постъпките ви в понеделник щяха да бъдат насочени към облекчаване глада и мъките на бедните и по-специално на собствените ви работници. Бог иска да видим голямата ирония, която се крие тук. В стих 10 са споменати бедните, измъчените и гладните. Тези религиозни хора, които смятат, че правят добро, също са гладни и измъчени, защото постят. Но за какво всъщност постят? Дали постът им е първо битка със собствения им грях – че преследват безмилостно работниците си?? Грехът да наложиш тежко иго върху гърба на бедните. Грехът да пренебрегваш нуждата на бедните от дрехи и подслон. Не. Те не постят срещу това. Поведението им в понеделник го доказва. Затова Бог идва и им казва: „Постът, който Аз съм избрал, не е религиозно да се правите на гладни и измъчени, а да направите бедните по-малко гладни и измъчени. Ако искате да се борите срещу греха, отнемайки хляба от собствената си уста, то сложете го в устата на бедните.Тогава ще видите дали наистина постите в името на праведността.

Когато живеем в грях, да кажем греха на коравосърдечието, измамата или неправдата, постът, който Бог избира за нас не е религиозно прикритие на греха, а щурм, атака право в лицето на греха. За тези хора постът не е бил битка срещу греха, обсадил живота им; бил е само прикритие. Ако са решавали да се самоизмъчват и да гладуват малко повече, тогава са мислели, че може би няма да има голямо значение това, че са били безразлични към мъката и глада на бедните. Затова Бог идва и казва: „Аз изпитвам сърцата ви. Останете без хляб в полза на бедните. Дайте го на тях. Това е поста, който избирам.”

Избраният от Бога пост: Рецепта от лекар, а не длъжностна характеристика

В стихове 6-12 Бог описва какво означава да не живееш по този начин и колко са вълнуващи наградите за тези, които живеят според избрания от Него пост. Спомняте си, че Исус каза: „Небесният ви баща, Който вижда в тайно, ще ви даде награда.” Ето и някои от нещата, които Бог обеща на тези, които постят по Неговия начин. (Псалм 41:1-3).

Нека първо да видим описанието на самия пост и след това Божиите обещания. Не правете тази грешка да мислите, че Бог е дал на народа Си описание на някаква работа, която да вършат, за да им покаже как да получат заплата за нея. От това нищо не се печели. С Бога на Исая не е възможно да се водят преговори. Той е върховен и свободен и милостиво дава на тези, които Му вярват. Исая 30:15: „Защото така казва  Господ Еова, Святият Израилев: В завръщане и почивка ще се избавите, в безмълвие и увереност е вашата сила.” Силата да постим както Бог иска не е наша. Тя идва от Бога. Идва чрез вяра в Него.

Бог не призовава хората да извършат някаква работа, а им дава лекарско предписание. Можете да разберете това от осми стих, където е казано, че ако действате по този начин (и спазвате лекарското предписание за пост), „вашето здраве скоро разцъфне.” Ако вярвате на лекаря, подчинявате се на Неговите указания, ще бъдете добре. Затова не мислете, че сте заслужили нещо от Него. Вярвайте във върховната Му милост, следвайте указанията Му и ще бъдете благословени мощно. Никога не си мислете обаче, че сте спечелили или заслужили нещо сами.

Какво предписва лекарят

Нека видим рецептата – поста, избран от Бога. Започваме със стих 6:

„Не е ли това постът, който Аз съм избрал: да развързваш несправедливите окови, да разхлабваш връзките на ярема, да пускаш на свобода угнетените и да счупваш всеки хомот? Не е ли да разделяш хляба си с гладния и да въвеждаш в дома си сиромаси без покрив? Когато видиш голия, да го облечеш и да не се криеш от своите еднокръвни?”

След това, в 8 и 9 стих идва обещанието за това, което ще се случи, ако вярваш в лекарското предписание. Да отидем за момент в края на рецептата – стихове 9б-10а:

„Ако махнеш от себе си хомота на гнета, соченето с пръст и нечестивите думи, ако отдаваш душата си на гладния и насищаш наскърбената душа…”

Такова е лекарското предписание. Това е постът, предписан от Лекаря за пациента Израел, болен от лицемерие и коравосърдечие към бедните.

Можем да подредим 13 предписания в 7 категории. Описвам ги като призив за живота на църквата ни. Трябва да разберем как можем да ги изпълним.

1. Да махнем от себе си хомота на гнета

Чрез този пост сме призовани да махнем товара на робството.

Пет от предписанията ни призовават към свобода. Стих 6:

„…да развързваш несправедливите окови, да разхлабваш връзките на ярема, да пускаш на свобода угнетените и да счупваш всеки хомот?”

Стих 9:

Ако махнеш от себе си хомота на гнета…”

Връзки, окови, гнет, потисничество, робство…Същността на всичко това е: да живеем за да освободим хората, а не за да ги натоварваме. Исус каза: „Горко и на вас, законници, защото товарите човеците с бремена, които тежко се понасят; а самите вие нито с един пръст не се допирате до бремената.” Ние сме призовани да освобождаваме хората от товарите им, а не да ги потискаме.

2. Да нахраним бедните

Чрез този пост сме призовани да нахраним гладния.
Стих 7: „Не е ли да разделяш хляба си с гладния?”

3. Да подслоним бездомния

Чрез този пост сме призовани да подслоним бездомния.
Стих 7: „…и да въвеждаш в дома си сиромаси без покрив.”

4. Да облечем голия

Чрез този пост сме призовани да облечем голия.
Стих 7: „Когато видиш голия, да го облечеш.”

5. Да бъдем състрадателни

Чрез този пост сме призовани да съчувстваме; да споделяме чувствата на другите, защото имаме същото естество.

Стих 7: „…и да не се криеш от своите единокръвни?” Същото е и в Евреи 13:3: „Помнете затворените, като че сте с тях заедно затворени, страдащите, понеже сте и самите вие в тяло.” Имате същата плът като тях. Така че, поставяйте се на тяхно място и чувствайте това, което те чувстват.

6. Да отстраним от себе си презрението към другите

Чрез този пост сме призвани да отстраним жестовете и думите, които показват грубо презрение към другите.

Стих 9: „Ако махнеш…соченето с пръст (буквално – „изпращането” на пръст, което може би е по-грубо) и нечестивите думи.”

7. Да раздаваме себе се и да насищаме наскърбената душа

Накрая, чрез този пост сме призвани не само да раздаваме хляба си, но и себе си, нашите души; не само да задоволяваме стомаха на гладния, но и душата на наскърбения.

Стих 10: „Ако отдаваш душата си на гладния и насищаш наскърбената душа…” Това е едно посланията за седмицата на Джон Хейс: да служиш на бедните не се състои само в това да даваш „неща”. Това не е просто облекчаване на положението им, взаимоотношения.

Обещаните резултати когато следваме предписанията на Лекаря

Какво ще се случи в нашия живот и в църквата ни, ако вярваме достатъчно на Бога и Го последваме чрез предписания ни в седем точки пост? Тези обещания са достойни за седем отделни проповеди, но аз ще спомена само категориите и ще се моля на Бога да ви даде сърце, което да размишлява достатъчно дълго върху тях за да открие техните богатства.

1. Тъмнината ще стане светлина

Ако постите по този начин, тъмнината в живота ви ще стане светлина.

Стих 8: „Тогава твоята светлина ще изгрее като зората.”

Стих 10: „…тогава светлината ти ще изгрява в тъмнината и мракът ти ще бъде като пладне.”

Искаш ли в живота ти да има светлина вместо мрак? Възползвай се от това, което Бог милостиво дава, послушай своя Лекар и се раздай на нуждаещите се.

2. Физическо укрепване

Ако следваш този пост, ще укрепнеш физически.

Стих 8: „…и здравето ти скоро ще разцъфне.” Стих 11: „…и ще дава сила на костите ти. Кой знае колко слабост сме натрупали в себе си заради това, че не раздаваме енергията си на слабите?

3. Бог ни заобикаля с праведността и славата си

Ако следваме този пост, Бог ще бъде пред нас, зад нас, в нас, праведен и прославен.

Стих 8: „…праведността ти ще върви пред тебе и славата Господня ще ти бъде задна стража.” Бог ще бъде пред теб с праведността Си и зад теб със славата Си. Стих 9: „Тогава ще зовеш – и Господ ще отговаря; ще извикаш за помощ – и Той ще рече: Ето Ме!” Когато правим това, което Синът Му правеше (със силата, дадена ни от Сина) ”като беше богат, за нас стана беден.” (2 Коринтяни 8:9 б), Бог идва върху нас, пред нас, зад нас и ни заобикаля с всемогъща любов, защита и грижа.

4. Бог винаги ще ни води

Ако следваме този пост, Бог обещава винаги да ни води.

Стих 11: „Господ ще те води всякога.” Какво скъпоценно обещание за нас като църква и за нашия екип за планиране! Колко ли объркване и несигурност предизвиква в нашия живот пренебрегването на служенето на бедните? Изглежда Бог дава най-съкровеното водителство на тези, които са склонни да раздават себе си за нуждите на другите и най-вече за бедните.

5. Бог ще задоволи душата ни

Ако следваме този пост, Той ще задоволи душата ни.

Стих 11: „…ще насища душата ти в бездъждие.” Нашите души съществуват за да бъдат задоволявани от Бога. Ние обаче постоянно сме учени, че това задоволство е пълно когато се простира и стига и до другите. Да раздаваме себе си за бедните е път за постигане на най-дълбоко удовлетворение.

6. Бог ще ни превърне в добре напоявана градина

Ако следваме този пост, Бог ще ни превърне в добре напоявана градина и в извор, който не пресъхва.

Стих 11: „…и ти ще бъдеш като добре напоявана градина, и като извор, чиито води не пресекват.” Това е парадоксално духовно правило в Писанията: Ако се раздаваш, ще бъдеш задоволен. Когато даваш, ще получаваш много повече. Когато си напоен с Божията благодат, не просто ще бъдеш напоена, влажна, жива градина; ти ще станеш и извор.

Това обещание се изпълнява в Новия Завет, когато Исус използва тези думи в Йоан 7:38: „Който вярва в Мене, реки от жива вода ще потекат отвътре му (непресъхващ извор от вода). А това каза за Духа, Когото вярващите в Него щяха да приемат.” По този начин можете да разберете, че единственият изход е да вярваме в Исус: „Който вярва в Мене…” Духът действа най-добре когато ние с вяра отдаваме себе си заедно с Исус с любов и милост на бедстващите.

7. Бог ще възстанови развалините на Своя град и народа Си.

Накрая, ако следваме този пост, ако се раздаваме на бедните, Бог ще възстанови развалините на Своя град и народа Си.

Стих 12: „И родените от тебе ще съградят отново отдавна запустелите места; ще възстановиш основите на много поколения; и ще те нарекат Поправител на развалините, Възобновител на места за население.”

Нека да вярваме на Великия Лекар – Господ, нашият изцелител. Нека приемем поста, който ни е предписал. Той ще бъде за нас светлина, изцеление, водителство, освежаване, възстановяване и снабдяване. И всичко това заедно с Бог, Който е пред нас, зад нас и сред нас. Няма нищо по-добро от това.