Исая 58:1-12

Извикай силно, не се щади; издигни гласа си като тръба и изяви на народа Ми беззаконието му и на Якововия дом – греховете му. При това те ме търсят всеки ден и желаят да узнаят пътищата Ми, сякаш са народ, който постъпва праведно и не е изоставил заповедите на своя Бог. Те искат от Мене справедливи присъди; те желаят да се приближат към Бога. Защо постихме – казват те, – а Ти не виждаш? Защо смирихме душата си, а Ти не забелязваш? Ето, в деня на постите вие се предавате на своите удоволствия и изисквате да се вършат всичките ви работи. Ето, вие постите за препирни и кавги, и за да се биете нечестиво с пестници; не можете да постите така и да се чуе горе гласът ви. Такъв ли е постът, който Аз съм избрал – ден, в който човек трябва да смирява душата си? Нима означава да навежда човек глава като тръстика и да си постила вретище и пепел? Това ли ще наречеш пост и ден угоден на господа? Не е ли това постът, който Аз съм избрал: да развързваш несправедливи окови, да разхлабваш връзките на ярема, да пускаш на свобода угнетените и да счупваш всеки хомот? Не е ли да разделяш хляба си с гладния и да въвеждаш в дома си сиромаси без покрив? Когато видиш голия, да го облечеш и да не се криеш от своите еднокръвни? Тогава твоята светлина ще изгрее като зората и здравето ти скоро ще разцъфне; праведността ти ще върви пред тебе и славата Господня ще ти бъде задна стража.Тогава ще зовеш – и Господ ще отговаря; ще извикаш за помощ – и Той ще рече: Ето Ме! Ако махнеш от себе си хомота на гнета, соченето с пръст и нечестивите думи, ако отдаваш душата си на гладния и насищаш наскърбената душа, тогава светлината ти ще изгрява в тъмнината и мракът ти ще бъде като пладне. Господ ще те води всякога, ще насища душата ти в бездъждие и ще дава сила на костите ти; и ти ще бъдеш като добре напоявана градина, и като извор, чиито води не пресекват. И родените от тебе ще съградят отново отдавна запустелите места; ще възстановиш основите но много поколения; и ще те нарекат Поправител на развалините, Възобновител на места за население.

Йоан Златоуст

Един от най-големите проповедници на християнската църква от първото хилядолетие е Йоан Златоуст, епископът на Константинопол през четвърти век. Споменавам го, защото ни е оставил едно от най-силните твърдения за значението на постенето. Той е бил известен като аскет във време на лукс в Константинопол и начинът му на живот е дразнел и обиждал император Аркадий и жена му Евдокия толкова много, че накрая е изпратен на заточение и умира през 407 г. За постенето казва:

„Постът е подражание на ангелите, презрение към видимите неща, училище за молитва, храна за душата, юзди за устата, обезсилване на похотта: той укротява яростта, притъпява гнева, успокоява бурите на природата ни, събужда здравия разум, изчиства ума, разтоварва плътта, премахва нощните полюции и главоболието. Чрез постенето човек става спокоен и улегнал, изразява се свободно и умът му започва да разбира правилно нещата.”

Тези преимущества не са винаги еднакви за всички и при всеки конкретен пост. Например той ще предизвика по-скоро главоболие при някои хора, вместо да го премахне. Аз обаче искам вие да чуете Йоан Златоуст и хилядите светии, които са доказали Божието пророчество: когато младоженецът бъде отнет, учениците ще постят (Матей 9:15).

Това, което започнахме да разглеждаме миналата седмица, е че да постиш е опасно. Нямам предвид, че има някаква физическа опасност – може да я избегнете ако следвате някои прости правила (вижте листа на информационното табло). Имам предвид, че съществуват духовни опасности. Можете да постите по начин, който Бог да не харесва и който да бъде духовно пагубен за самите вас.

Миналата седмица чухме Исус да ни предупреждава за това. Ако например постите за да ви видят другите, Той казва, че сте получили наградата си и няма да получите отговор от Отец. За да изпита сърцата ни, Той казва, че трябва да се постараем другите да не ви виждат, а единствено от Бог: вчешете косата си, измийте лицето си и не бъдете мрачни. Тогава, ако мотивите ни са чисти, нашият Баща, Който вижда в тайно, ще ни възнагради.

Тази и следващата седмица ще чуем друго предупреждение – на пророк Исая – или по-точно на Бог чрез пророк Исая. Тази глава за мен е богата на асоциации. Смятам, че не само е подходяща за заключение на проповедите за постенето, но и като текст, свързан с изключително силните преживявания в живота на някои хора; тя има много важно отношение към това, което ще предвиди като приоритетно за църквата екипът ни за планиране за оставащото време от това десетилетие.

Бил Лесли

Едно от преживяванията, за които се сещам, е това на Бил Лесли, бивш пастор в Църквата на улица Ласал в Чикаго, който почина наскоро след  дълго и забележително служение – като това, което Исая описва. Той дойде веднъж в Минеаполис-Сейнт Пол и разказа за това, че някога е бил близо до неуспех и тогава негов духовен наставник го е насочил към тази глава от Библията. Благодарение на 10 и 11 стих се е спасил от безизходността на изтощението.

„И ако отдаваш себе си на гладния и задоволяваш желанието на огорчения, тогава светлината ти ще изгрее в тъмнината и мракът ти ще стане като пладне. Бог постоянно ще те води, ще задоволява желанията ти в запустели места (като Чикаго) и ще дава сила на костите ти; ти ще бъдеш като напоявана градина и ката извор, чиито води не спират.”

Това, което поразило толкова силно пастор Лесли, е че ако се раздаваме на другите, Бог обещава да ни направи като напоявана градина – това означава, че ще получим необходимата за нашето освежаване вода. Дори нещо повече: за другите ще се превърнем в извор на вода, която никога не свършва, и която е толкова необходима за изискващото много усилия, изтощително и изцеждащо ни служение на себераздаване в условията на големия град. Това му дало пример за живот от Бога, който го превел през кризата и му дал сили да продължи още много години. Искам тази и следващата седмица с вас да видим, че това е вид пост, на който Бог иска да ни научи.

Дъг Никълс

Друго преживяване, което ми показа богатството на тази глава от Исая, е свързано с Дъг Никълс, президент на служение Акшън Интернешънъл. Дъг писа на Том Стелър миналото лято и предложи нашата църква да наеме самолет и да превози двеста човека до Руанда за да помогнат при погребението на мъртвите. Така лекарите и сестрите щяха да могат да свършат работата, за която бяха отишли. Той говори и на пастирската ни конференция преди около седмица и даде най-вълнуващото свидетелство, което съм чувал от много време. Акшън Интернешънъл е специализирана в работа с бездомни деца по целия свят.

Бих искал да ви покажа какъв човек е Дъг. Миналата седмица той ми писа за да ми благодари за конференцията и послесловът гласеше:

“В последната минута, която може би ти е била необходима за да прочетеш писмото ми, 28 деца са умрели от недохранване и болести, които лесно са могли да бъдат предотвратени; 1667 деца умират всеки час, 40 000 умират ежедневно! Ако обичаш, моли се с нас за още мисионери, които да занесат благата вест на тези деца.”

През април 1993 г. открили, че Дъг има рак на дебелото черво. Лекарите му давали 30% шанс за оцеляване след операцията и радиоактивното лечение. Миналата есен той се качил на самолета за Руанда заедно с нашия д-р Майк Андерсън и други хора. Неговият невярващ онколог му казал, че ще умре там. Дъг отговорил, че всичко е наред и че знае, че ще отиде на небето. Онкологът извикал хирурга и го помолил за помощ за да не разрешат на Дъг да замине. Хирургът, който бил християнин, казал: „Всичко е наред, Дъг е готов да умре и да отиде на небето.” И така Дъг, болен от рак и опериран, заминал за Руанда. Спомням си, че когато с персонала се събрахме в молитвената стая, се молихме за Дъг с думите на Исая 58:7,8, към които Бог ме насочи:

„Не е ли да разделяш хляба си с гладния и да въвеждаш в дома си сиромаси без покрив? Когато видиш голия, да го облечеш и да не се криеш от своите еднокръвни? Тогава твоята светлина ще изгрее като зората и здравето ти ще разцъфне.”

Ние се молихме нахранването на гладния и подслоняването на бездомния в Руанда да не убие, а да изцели Дъг Никълс.

От Руанда Дъг се обадил на своя онколог евреин и му казал, че е жив. Когато се върнал, той си направил пълни изследвания, които показали, че няма данни за болестно състояние. Ако до две години ракът не се появи отново, според лекарите имал добър шанс да изживее нормалната продължителност на живота си. Дъг е на 53 години.

Исая 58: Близо до сърцето на Исус

Както става ясно, 58-а глава от Исая има изключително важна връзка с моя живот. Моля се ние всички да чуем посланието й, което се отнася за нашата църква и то да бъде включено във видението на екипа ни за планиране за следващите пет или повече години. В него има нещо много скъпо за сърцето на Исус, което се появява в думите Му в Лука 4:18. „Духът на Господа е върху Мене, защото Ме е помазал да благовествам на сиромасите; пратил Ме е да проглася освобождение на пленниците, и проглеждане на слепите, да пусна на свобода угнетените…”; в Матей 25:35,36: „Защото огладнях и Ме нахранихте; ожаднях, и Ме напоихте; странник бях, и Ме прибрахте; гол бях, и Ме облякохте; болен бях, и Ме посетихте; в тъмница бях, и Ме споходихте;”; и в Йоан 7:38: „Който вярва в Мене, реки от жива вода ще потекат отвътре му, както рече Писанието.” Написаното в Исая 58 ще се изпълни в живота ни когато имаме с Исус взаимоотношения, основани на доверие. Цялото служение на Исус е белязано от това товар и аз вярвам, че все повече той ще обхваща и нашето служение.

Нека днес да навлезем колкото е възможно по-дълбоко в темата, за да се върнем по Божията воля към нея следващата неделя и да видим какво има Бог да ни каже за това как да постим и как да не постим.

Постенето: Опасността да заменим праведния живот с религиозна страст

В първите три стиха Бог обвинява народа Си. Той казва на Исая да вика силно и да обяви на Якововия дом греха му. Обаче грехът на хората е покрит с поразителния външен блясък на религиозния плам. Ето, това е нещо потресаващо и отрезвяващо. Стих 2: „При това те Ме търсят всеки ден и желаят да узнаят пътищата Ми, сякаш са народ, който постъпва праведно и не е изоставил заповедите на своя Бог.” С други думи, те се покланят сякаш наистина са праведен и покорен народ. Самите те са убедени, че наистина търсят Бога и Неговите пътища. Ужасно е да живееш  с подобна заблуда.

Ето и края на стиха: „Те искат от Мене справедливи присъди; те желаят да се приближат към Бога.”

И така, те искат Бог да се отнася с тях справедливо. Но както ще видим след малко, нещата не вървят добре. Те обаче не виждат истинския проблем. Обичат да идват и да се покланят. Те знаят езика на приближаването към Бога. Дори понякога имат вълнуващи и приятни преживявания при опитите си да доближат още повече до Него. Нещо обаче не е наред. В стих 3 те дори изразяват безсилието си, но всъщност не знаят какво е това. Казват на Бога:

„Защо постихме, а Ти не виждаш? Защо смирихме душата си, а Ти не забелязваш?”

Нещо не е наред, те постят за да го поправят; но това не помага, а положението става още по-зле. Има 5 религиозни неща, споменати в стихове 2 и 3, които те напразно вършат. В стих 2 се казва:

1. Те  „търсят Бога”;
2. „Желаят с радост да познаят пътищата Му”;
3. „Искат от Бог справедливи присъди”;
4. „Желаят да се приближат към Бога”;
5. В стих 3 те постят, смиряват се или се измъчват.

Всичко това е факт, а Бог казва на Исая: Викни силно; не внимателно и смирено, а високо и кажи на народа Ми греховете му.

Това е пост, който Бог не харесва. Това е поклонение, което не е угодно на Бога. Такова поклонение не бихме искали да(имаме в църква Витлеем. И все пак, какво лошо има в това да търсиш Бога, да искаш да познаваш пътищата Му, да Го молиш за справедливост, да се наслаждаваш на близостта Му, да постиш и да се смиряваш пред Него? Защо е грешно, след като всичко това звучи като истинско поклонение? Не е ли отрезвяващо? Не ви ли кара да потреперите? Не ви ли кара да сте така искрени с Бога, че никога да не бъдете изненадани от Него по същия начин – със своите най-религиозни навици и желания, които са се оказали измама.

Какво не е наред в поклонението им?

Бог отговаря в средата на 3 стих:

„Ето, в деня на постите си вие се предавате на своите удоволствия и изисквате да се вършат всичките ви работи. Ето, вие постите за препирни и кавги, и за да се биете нечестиво с пестници; не можете да постите така и да се чуе горе гласът ви. Такъв ли е постът, който Аз съм избрал – ден, в който човек трябва да смирява душата си? Нима означава да навежда човек глава като тръстика и да си постила вретище и пепел? Това ли ще наречеш пост и ден, угоден на Господа?”

Има изход. Нравствените, практични, придружаващи поста неща, а като цяло и поклонението са истинското изпитание на тяхната истинност. Понеделник е доказателство за това, че нещо наистина се е случило в неделя. Бог изброява религиозните форми на техния пост: Смиряване и самоизмъчване (без храна), навеждане на глава ката тръстика, постилане на вретище и пепел (Псалм 35:13). След това описва нравствените допълнения към него: предавате се на своите удоволствия (по някакъв друг начин, а не чрез ядене), изисквате да се вършат всичките ви работи и ставате раздразнителни или гневни и чувствителни и дори отивате още по-далече – биете се. Бог пита: „Това ли е постът, който Аз съм избрал?” Отговорът е: не.

Друг тест за достоверност

Ето още един тест за достоверност. Исус каза, че ако постите за да ви видят другите, вече сте получили награда. Това е вярно. Исая казва, че ако докато постите си угаждате по друг начин, в други области, например оставате груби, раздразнителни и заядливи със служителите си, тогава вашият пост е неприемлив за Бога. Не това е избрал Той. Бог милостиво ни предупреждава за опасността да заменим праведния живот с религиозен плам.

Мислете и се молете за това тази седмица, за да може когато се съберем отново следващата неделя да бъдете готови да чуете какъв пост иска да спазваме Бог вместо това лицемерие – прекрасен, освобождаващ и подновяващ силите пост. Мислете за поста и приложението му в дългосрочен план за живота ви и за тази църква. Никое поклонение – нито чрез проповед, пеене, свирене на някакъв инструмент, нито чрез молитва или пост, независимо колко са хубави и силни – при което оставаме груби към работниците си в понеделник, гневни и заядливи със съпрузите си у дома, угаждащи си в други области на живота си и достатъчно ядосани за до мразим някого, не е угодно на Бога.

Не правете грешка: истинският пост може да бъде благословено от Бога средство за да превъзмогнем грубостта си на работа, раздразнителността си в къщи, себеугаждането и гнева. Ако обаче постенето се превърне в религиозно покривало за прикриване и омаловажаване на тези неща, за да продължим да ги вършим, тогава то е лицемерие и обида към Бога.

Сега молитвените ни групи биха се радвали да се молят с всеки от вас, който усеща, че нещо заплашва да направи поклонението и поста му неистински. И разбира се неверието в най-голяма степен може да стори това. Настоятелно ви моля да се придържате здраво към истинския живот. Върнете се следващата седмица, за да видите от тази глава на Исая как Бог ни съветва да го направим.