Да се стремиш към Господ значи да търсиш Неговото присъствие. „Присъствие“ е широко разпространен превод на еврейската дума „лице“. Буквално, ние трябва да търсим Неговото „лице“. Такъв е староеврейският път за достъп до Бога. Да стоиш пред лицето Му означава да бъдеш в присъствието Му.

Дали Неговите деца винаги са в присъствието Му? И да, и не. Да – по два начина: първо, в смисъл, че Бог е вездесъщ и затова е близо до всички. Той поддържа съществуването на всяко нещо. Силата Му присъства постоянно, подкрепяйки и управлявайки целия свят.

Второ, Той винаги е с децата Си, защото се е обвързал със завет постоянно да е до нас, да се грижи за нас и всичко да обръща в наше добро. „...и ето, Аз съм с вас през всичките дни до свършека на века“ (Матей 28:20).

Има възможност обаче в определен смисъл Той да не е винаги до нас. Именно затова Библията многократно ни призовава: „...стремете се към Господ...постоянно търсете присъствието Му.“ Ние не усещаме постоянно Божието очевидно, съзнателно присъствие, на което може да се доверим. Има периоди, през които сме небрежни към Бога, не Му обръщаме внимание, не Му се доверяваме и мислим, че не се проявява – тоест, не забелязваме Неговото величие, красота и скъпоценност с очите на сърцето си.

Неговото лице – блясъкът на Неговата същност – е скрито зад завесата на плътските ни желания. По тази причина винаги е възможно да бъдем завладени от това състояние. Ето защо ни се казва „постоянно търсете присъствието Му.“ Бог ни призовава постоянно да осъзнаваме и да се наслаждаваме на върховното Му величие, красота и достойнство.

Така става когато „се стремим“ към Него. Постоянен стремеж. Какво всъщност означава това? И в Стария, и в Новия Завет се говори за „насочване на сърцето и ума“ към Бог. В това се състои съзнателното приковаване или съсредоточаване на нашето внимание и привързаността на сърцето ни към Бога.

„Утвърдете сърцето си и душата си да търсите Господа, вашия Бог...“ (1 Летописи 22:19а).

„И тъй, ако сте били възкресени заедно с Христос, търсете това, което е горе, където седи Христос отдясно на Бога. Мислете за горното, а не за земното...“ (Колосяни 3:1,2а).

Този стремеж е противоположен на движението на ума по инерция. Той е съзнателен избор да насочваш сърцето си към Бога. Това иска и Павел, когато се моли за църквата: „А Господ да насочи сърцата ви в Божията любов и в Христовата твърдост“ (2 Солунци 3:5). Това е проява на съзнателно усилие от наша страна. Усилието за стремеж към Бога обаче ни е подарък от Самия Него.

Ние не полагаме тези усилия с ума и чувствата си, защото Бог е изгубен. Можем да търсим овца или монета, тъй като те могат да се изгубят, а Бог - не. Въпреки това, винаги има неща, през които трябва да минем, а други да заобиколим, за да се срещнем съзнателно с Него. Именно в това се състои търсенето. Често Бог е скрит, покрит с було. Необходими са ни посредници или избягване на пречки по пътя.

Небесата разкриват Неговата слава. Можем да се стремим към Бога чрез нея. Той Сам ни се открива в словото Си. Можем да го търсим в словото. Показва ни се чрез свидетелствата на благодатта Си в живота на другите. Можем да Го търсим и в тях. Стремежът е съзнателното усилие чрез естествени средства да достигнем до Бога; постоянно да насочваме умовете си към Него чрез всичко, което преживяваме; да насочваме сърцата и умовете си към Бога чрез откровенията, които ни дава. Ето това е да търсиш Бога.

Нямат край пречките, които трябва да заобиколим, за да Го видим ясно и да стоим в светлината на присъствието Му. Трябва да избегнем всички вредни за духа ни дейности. Трябва да бягаме от тях, да ги заобикаляме, защото преграждат пътя ни.

Ние знаем кое ни прави съдбоносно чувствителни към Божите проявления в света и в словото; знаем и какво ни води към оглупяване, слепота и ни кара дори да не искаме да Го търсим. Трябва да отстраним и да заобиколим всички подобни неща, ако желаем да видим Бога. Това е стремежът към Бога.

Насочвайки така умовете и сърцата си, ние Го призоваваме. Това също е начин да Го търсим.

„Търсете Господа, докато може да се намери; призовавайте Го докато е близо“ (Исая 55:6).

„...ако би се помолил на Всемогъщия“ (Йов 8:5б).

В търсенето се включват умоляването и призоваването. О Боже, отвори очите ми. Господи, отдръпни завесата на слепотата ми; имай милост и ми се открий. Копнея да видя лицето Ти.

Голямата пречка пред стремежа към Бога е гордостта. „Нечестивият в гордостта си казва: Господ няма да издири...“ (Псалм 10:4). Затова няма по-важно нещо от смирението, когато се стремим към Господ.

Великото обещание за този, който Го търси е, че ще Го намери „...Ако Го търсиш, ще Го намериш...“ (1 Летописи 28:9б). И когато Го намери, ще има голяма награда „...защото, който идва при Бога, трябва да вярва, че има Бог и че Той възнаграждава тези, които Го търсят“ (Евреи 11:6б). Сам Бог е нашата най-голяма награда. Когато Го имаме, имаме всичко. Затова, „Търсете Господа и Неговата сила; търсете лицето Му винаги.“

Търсещ заедно с вас,

пастор Джон Пайпър

 By John Piper. © 2009 Desiring God. Website: desiringGod.org
Превод: Юлия Борисова, www.christian-books.hit.bg
Английският текст е използван с разрешението на автора.
Според заръките на автора на статията ви молим да я разпространявате безплатно, без да я променяте и да посочите източника.